А64
АНГЕЛОВ, Груди Иванов
Държавност и национална сигурност / Груди Иванов Ангелов. - София : Военно издателство, 2020. - 147 с. ; 24 см.
ISBN: 978-954-509-581-8 : 10.00 лв.; УДК: 355.013:343
Фонд: уставен фонд
Сигнатура: IIУ 5357
Кл. думи: Национална сигурност, Държавно управление, Геополитика, Държавна мощ, Държава
СЪДЪРЖАНИЕ
Държавност – национална сигурност. социални измерения / 9
Рецензия от професор д.ик.н. Стоян Денчев
Съвременните инструменти на стратегията и геополитиката / 15
Рецензия от професор д.т.н. Цветан Семерджиев
ВЪВЕДЕНИЕ / 21
Първа глава
СИСТЕМАТА „ДЪРЖАВНОСТ“
Развитие на концепцията за националната държава / 30
Развитие на концепцията за държавата и държавността / 35
Основни характеристики на националната държава / 39
Нация – национална държава / 45
Национална мощ / 48
Държавата и държавността / 51
Държавността като система / 53
Концептуален модел на държавността / 59
Моделиране на държавността като система / 63
Концептуален модел на системата за национална сигурност / 66
Развитие на концепцията за системата за национална сигурност / 68
Европейски принос към концептуализацията на националната сигурност / 77
Втора глава
НАЦИОНАЛНАТА МОЩ – ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА ДЪРЖАВНОСТТА И НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ
Моделиране на националната мощ / 88
Подходи към измерване на националната мощ / 89
Функции на националната мощ / 92
Национална мощ, национални интереси, стратегия за сигурност / 97
Геополитически измерения на националната мощ / 99
Концепция за националната мощ / 101
Измерване на националната мощ / 102
Модел за измерване на националната мощ / 104
Основни фактори за моделиране на националната мощ / 106
Сумиране мощта на националната държава / 108
ЗАКЛЮЧЕНИЕ / 112
БИБЛИОГРАФИЯ / 115
ПРИЛОЖЕНИЯ
1. Основни характеристики на държавата/ 123
2. Фактори за моделиране на националната мощ / 124
3. Основни функции на държавата / 125
4. Оценка на входа и на изхода на системата „национална мощ“ / 126
5. Взаимовръзки между националните мощ, цели и стратегия / 127
6. Геополитическо влияние при измерване на националната мощ / 128
7. Способности на държавите в зависимост от тяхната активност на международната сцена / 129
8. Модел за измерване на националната мощ / 130
9. Измерване на националната мощ и класификация на държавите / 131
10. Десетте водещи сили в света след сравнение на резултатите за всички фактори на националната мощ / 147
11. Глобална геополитическа структура (разпределение на държавите в съответствие с нивата на измерената национална мощ) / 147
ВЪВЕДЕНИЕ
През двадесет и първи век сме свидетели на съществени промени в съвременната среда за сигурност, които, засягайки политическата, социалната, икономическата и други сфери на обществото, засилват ролята на националната държава. Те абсолютизираха ролята и влиянието на нарастващата социална обвързаност на обществото, повишаващата се взаимна зависимост и разширяващата се глобализация при трансформацията на същността и предназначението на обществените структури, техните отговорности и способности за функциониране.
Франсис Фукуяма, един от водещите политолози в света, само две десетилетия след провъзгласяването на „края на историята“ се налага да се самоопровергава, като акцентира върху необходимостта от изграждането на нови национални държави1.
1 Фукуяма, Франсис. Строежът на държавата. София: Обсидиан, 2004.
Промяната в неговите възгледи и твърдения е продиктувана от невъзможността нивата на развитие на държавността в различните държави да бъдат изравнени. Тази промяна в поведението и мисленето на Фукуяма се дължи на факта, че слабите или провалилите се държави са източник на най-сериозните проблеми в света независимо от помощта на развитите страни да изграждат свои държавни институции.
Следователно напълно закономерно ще продължат своето развитие зародилите се преди столетия и непрекъснато усъвършенствани концепции за националните държави и държавния суверенитет. Независимо от сложните и разнообразни пътища на тяхното възникване и формиране повечето национални държави функционират в настоящите международно признати държавни граници в продължение на десетилетия, като, разбира се, при конкретното разглеждане на всяка една следва да се отчитат промените, причините и формите на тяхното настъпване, както и развитието и демократизацията на политическите форми на държавното управление.
Основната характеристика за формирането на съвременната държава и държавност и днес е обвързана с основополагащата концепция за задължително обществено единение и държавна самостоятелност – национален или държавен суверенитет, в чиито рамки съвременните национални държави функционират и се развиват като автономни и независими международни субекти. Разбира се, причините за извършващите се промени са многостранни и в строго съответствие с динамиката на развитие на международните отношения. Например, основавайки се на резултатите и промените, настъпили след Втората световна война (1939 – 1945), британската и френската колониална система предоставят независимост на бившите си колонии.
В резултат на борбата за независимост и променените политически и географски реалности възникват много от сравнително новите национални държави. Подобни са причините и същността на промените в държавността на повечето от страните в бившия социалистически лагер след разпадането на Съветския съюз – обединението на Германия, разделението на Чехословакия, разпадът на Югославия и появата на няколко самостоятелни държави. Процесите на преформиране на националните държави не са затихнали и днес в Близкия изток, Северна Африка и Югоизточна Азия.
Сред основните причини за утвърждаването и развитието на националните държави след придобиването на самостоятелност и независимост могат да се отчетат съпътстващото обособяване на държавноструктуриран субект на международния пазар и на самостоятелен икономически субект, допълнително задължаващ изграждането и укрепването на националните институции за управление на държавата, икономиката и обществото. Като пример може да се посочи стремежът на много от страните, получили независимост след разпадането на Източния блок, да се утвърждават като самостоятелни и силни държави с развити икономики в резултат на съгласуваните усилия на цялото общество за изграждането на демократични държавни институции и за развитието на държавата.
Съществуват редица национални държави, които в исторически план многократно са променяли формите си на държавно управление за определени периоди от време, преминавайки от изцяло авторитарни и монархически във формат на по-самостоятелно изградени и функциониращи институции, например Иран, Пакистан, Египет, Ирак и т.н. Нарастващата тенденция на разширяване на институционалното структуриране на държавността показва, че основен фактор за функционирането на съвременната държава и опазването на държавността във времето е стремежът към повишаване устойчивостта на институциите на нейното управление, както и желанието и способностите на обществото да осъществява необходимите промени.
Промените в държавите, чиято функционалност се крепи на устойчивостта на институциите и притежават по-малък брой бели институционални петна, са насочени към запазването и утвърждаването на държавността. На противоположния полюс слабата институционалност поражда непрекъснато центробежни вместо необходимите центростремителни сили в управлението на държавата, с което създава предпоставки да се разглежда като една от важните причини за преминаването им в списъка на неуспешните, а при задълбочаване на кризите, проблемите с устойчивостта и възможността за гарантиране на държавния суверенитет – и на фалиралите държави.
Независимо от безпрецедентно скоротечните промени и глобализацията на съвременната епоха, както и повишаването на взаимните обвързаност и зависимост, основно изискване за успешното функциониране на националните държави са институционалната устойчивост и съхранената държавност, свързани с наличието на международно признат държавен суверенитет и функционалност на държавните институции и националните управленски структури.
Последствията за света от проявата на сравнително скоро (преди около 5 години) дефинирания феномен фалирала или провалена държава могат да се разглеждат като резултат от множеството съвременни военни и невоенни конфликти (включително граждански войни): горещи и замразени, нерешени регионални, междудържавни, териториални, национални, религиозни, демографски и малцинствени въпроси, трансформирани в дълбоки и дългосрочни кризи на институционалността, държавността и управлението на държавите.
Например доста държави в Африка могат да бъдат класифицирани като нестабилни поради липсата на устойчиво управление, централна власт и институции. При определянето на степента на застрашеност на държавите от липсата на управление и държавност през 2005 г. неправителствената организация „Фонд за мир“ и американското списание „Външна политика“ създават индекс на провалените държави, преименуван през 2014 г. в индекс на нестабилните държави2. Споменатият инструмент се използва за измерване и оценка на степента на натиск върху държавите от различни проблеми в областта на политиката, сигурността, икономиката, екологията и др., чието нарастване отчита повишаването на нестабилността в съответната държава. Измерването се извършва върху аналитичната платформа „Система от инструменти за оценка на конфликти“3.
2 Fragile States Index. Available from: http://fundforpeace.org/fsi/
3 CAST Conflict Assessment Framework Manual. Fund for Pease, March 10, 2014. Available from: http://library.fundforpeace.org/cfsir1418
Представени и разчете ни в диаметрална противоположност, основните политически, икономически и социални атрибути на този измервателен и аналитичен инструментариум биха могли да се изведат сред основните задължително необходими характеристики за успешната функционалност на съвременната държава. Потребността от измерване и оценки се обуславя от множеството последствия от наличието на фалирали или нестабилни държави – от предпоставки и основа за подготовка и дейност на терористични и криминални организации до потенциални източници на религиозна, политическа, социална дискриминация и геноцид, на вътрешна и трансгранична миграция и износ на социална и икономическа нестабилност и възможност за „заразяване“ на цели региони и континенти.
Ето защо наличието на нестабилни или провалени държави следва да се приема като непосредствена заплаха не само с регионални, но и с глобални последици за развитието на международните политически, икономически и социални връзки и отношения. Поради това се налага международната общност да заделя значителен военно-политически, икономически и финансов ресурс за отстраняването на първопричините, разрешаването на проблемите и повишаването на международните доверие и сигурност.
Разглеждайки възможността за концептуално представяне на съвременната държавност като система и следвайки практиките на описание на сложни системи, държавността би могла да се опише посредством нейните основни характеристики. Концептуализацията ще позволи системата „държавност“ да се разглежда като описание на сложна конструкция от специфичната политическа и правна институционална структура на държавата, включително нейната съдебна, политическа, икономическа, социална система и духовно-културна основа, представени чрез характеристиките на основните функции и механизмите за тяхната реализация, обособеността и устойчивостта на държавния суверенитет и особеностите на упражняването на държавната власт. Разбира се, използването за обобщаване и описание на системата „държавност“ чрез определен набор характеристики изисква въвеждането на определени критерии за тяхното приложение, като универсалност, същественост или значимост, обективност и приложимост, историческа обоснованост, съответствие и взаимно допълване, сравнимост и взаимен контрол.
Сложността и многообразието на структурните елементи съвместно с функционалността на съвременната държава предопределят ръководното ѝ място при реализирането на всички задължения, които тя има към обществото, включително за гарантиране на сигурността на функционирането и развитието на обществото. Независимо от множеството подходи към дефинирането на понятието „национална сигурност“ (използвано за първи път от Теодор Рузвелт през 1904 г. и дефинирано от Уолтър Липман през 1943 г.)4 прилагането на холистичен системен подход би позволило достатъчно пълно и цялостно разкриване на феноменалната му същност, особено с акцент на многостранните усилия за прилагането на ефективни мерки за неговото гарантиране като устойчиво състояние на обществото и държавата. Това би позволило разглеждането на националната сигурност като сложно системно явление, възникващо като синергичен продукт от обвързаността, оперативността и взаимозависимостта на множество социални подсистеми. Като се отчитат всички характеристики на съвременната държава, би могло да се обобщи, че националната сигурност на съвременната държава може да се разглежда като вътрешносистемно състояние, което отразява сложността и диалектиката на взаимодействие и съгласуваност на елементите на системата при справяне с предизвикателствата, рисковете и заплахите за държавата, както и за успешното отстояване на националните интереси.
4 „Държавата се намира в състояние на сигурност, когато не ѝ се налага да принася в жертва своите законни интереси, за да избегне войната, и когато тя е в състояние да защити при необходимост своите интереси чрез водене на война“. Цит. по: Петровский, Владимир. Доктрина „Национальной безопасности“ в глобальной стратегии США. Москва: Международные отношения, 1980, с. 323.
При разглеждане на непосредствената връзка между сложните системи на държавността и националната сигурност следва да се отчита, че и структурирането, и функционалността, и крайният резултат от дейността на всички елементи (подсистеми) на системата за национална сигурност са резултат от взаимодействието между трите основни власти на съвременната държава – законодателна, изпълнителна и съдебна. Независимо че основните задължения за постигането и поддържането на устойчива национална сигурност са възложени на изпълнителната власт в националната държава, в никакъв случай не могат да се пренебрегват отговорностите на законодателната власт, особено като основоположник на структурата и нормативното определяне на задълженията на всяка от институциите на изпълнителната власт, както и на съдебната власт като коректор, контрольор и непосредствен изпълнител на задължения от вътрешната, икономическата, екологичната и друга сигурност. Същевременно, тъй като основна характеристика на съвременната държава е независимостта на всяка от споменатите власти, тази тяхна съществена характеристика се гарантира посредством самостоятелно обособени институции (на всяка от тях), самостоятелен бюджет и възможност за упражняването на взаимен контрол.
Прилагането на подобен подход при разглеждането на двете системи (държавност и национална сигурност) би позволило разкриването на всички елементи, връзки, пресечни точки, задължения и отговорности на всяка от тях и общите им елементи. Предвид консервативността и нарастващата международна обвързаност на всяка от системите, подходът би създал в обозримо бъдеще благоприятни условия за прогнозиране на системния инженеринг, развитието и усъвършенстването на структурата и функционалността както на системата „държавност“, така и на системата за национална сигурност. Прилагането на подхода би подпомогнало концептуалното моделиране в холистична изчерпателност на управлението на една от най-значимите функции на съвременната държава – защитата на националната сигурност. Той, подходът, би разкрил всички задължения на държавата за изграждане и поддържане на основните елементи на националната мощ, което на свой ред ще позволи проследяване на развитието и разкриване на вероятните пътища за повишаване на тяхната структурна и функционална ефективност.
Наличието на стабилни и добре функциониращи институции е залог и гаранция за бъдещо устойчиво и успешно развитие на съвременната национална държава. Светът се развива успешно и без големи сътресения за националната сигурност благодарение на изграждането на независими и силни институции, в които са концентрирани и консолидирани усилията на обществото и държавата. Наличието на институционална завършеност и устойчивост, върховенство на закона при запазването на функционалността на обществения договор между обществото и държавата гарантира наличието на достъп на гражданите до основните услуги на държавата, законосъобразни защита на правата и правоприлагане. Същевременно не бива да се пренебрегва и фактът, че в съвременния свят все още съществуват множество нестабилни, развиващи се и постколониални държави, които се нуждаят от международна помощ за гарантиране на своята национална сигурност и за изграждане на работещи и устойчиви демократични институции.
С повишаване на предизвикателствата, рисковете и заплахите в постоянно променящата се стратегическа среда за сигурност потребността от усъвършенстване на модела на управлението на националната сигурност в съвременната държава непрекъснато се засилва. Нарастващата глобална обвързаност и взаимна зависимост изискват допълнителни усилия за поддържане равнопоставеността на държавите, съюзите и международните организации като основни субекти със задължения за гарантиране сигурността на своите общества.
Същевременно, без да се изменят съществено отговорностите, при взаимодействието на всички тези субекти на арената на международните отношения нарастват възможностите за взаимно допълване и изграждане на общи способности за усъвършенстване функционалността и управлението както на националните, така и на международните организации в областта на сигурността и отбраната.
В настоящата монография последователно ще бъде направен опит за дефиниране и описание в обща концептуална рамка на основните характеристики на сложните системи на държавата и системата за национална сигурност, за да могат впоследствие да бъдат обобщени посредством създаването на концептуален модел на институционалните структури и оперативността на системата от системи „държавност – национална сигурност“.
